История на Паневритмията в чужбина
Д-р Светла Балтова
Пътувам за Германия, за поредния семинар по Паневритмия и си спомням първото си пътуване.
2000 година, Ланд ен Босх – сърцето на антропософската общност в Холандия. Участниците са хора, изучавали десетилетия духовната наука на Рудолф Щайнер. Добронамерени, любезни, по лицата чета симпатия, примесена с лек скепсис: „Какво ли може да дойде от една балканска страна?” Започвам с теоретичните обяснения върху човека-микрокосмоса и връзката му с макрокосмичния свят. Зазвучава музиката, която оказва незабавно магическото си въздействие. Разучаваме първите упражнения. Практиката се редува с обяснения за съдържанието и смисъла на движенията. Изумлението нараства, скепсисът не се вижда никакъв. Засипана съм с град от въпроси: „Кога е дадено всичко това и къде?” „В началото на 20 век, в България” „Защо ние нищо не знаем?” Свивам рамене: „Не знам, България е малка страна” „Кой е Петър Дънов? Какво е знаел за Д-р Щайнер? Били ли са във връзка?” Разказвам за Учителя. „Не, физически никога не са се срещали, но има духовна връзка между всички учители и духовни посветени” – това, разбира се, го знаят. Възрастен мъж се приближава до мен, десетилетия е изучавал духовната наука. „Откъде знаете всичко това? Това знание не е достъпно за всеки. То е разкрито в лекциите на Д-р Щайнер, но те са разбираеми за по-тесен кръг хора.” „Достъпно е. У нас беседите и лекциите на Петър Дънов вече могат да се намерят навсякъде. Аз не съм специален човек, просто съм чела.” Замислено гледа снимката на Учителя и си купува няколкото брошури с лекции, преведени на английски и немски, разбира се и учебника по Паневритмия. След 2 месеца 12 души от Холандия се качват на Рила за летния събор. За няколко от тях това е начало на нов етап в живота.
Осем години оттогава, всяка година изнасям семинар или курс по Паневритмия в някоя от централноевропейските страни и се усмихвам на повтарящата се реакция на хората там – от сдържаната учитвост до изумлението, породено от преживяната магия на Паневритмията, която разчупва преградите – културни, социални, психологически. В края на срещите ни лицата на хората излъчват младост и доброта, групата танцуващи се е превърнала в едно малко общество, в което се дискутират и личните и световните проблеми. Загрижени са за екологията, отчуждението, негативите на глобализацията, за новите деца. Радостно и тихо седя в някое ъгълче като част от кръга и слушам. В разговорите часто се намесва България. Новото откритие. Последният път в Австрия една интелигентна жена ме попита: „Разкажи ми за там, където живееш.” „За България” Не ми казвай България, защото това нищо не ми говори.” „Нали знаеш Дунава?” – питам. Смешен въпрос за една австрийка. „Е, той е нашата северена граница.” Очите и се разширяват. „Толкова близо?” Смея се. И друг път ми се е случвало.
Мисля си за първите учителки по Паневритмия, които са я изнесли извън пределите на страната: Анина Бертоли, Ярмила Ментцлова, Ернестина Сталева. Също и за онези, по-напреднали и по-възрастни преподавателки, от които съм се учила – Ина Дойнова, Мария Митовска, които продължават да разпространяват този магически танц и в чужбина.
Анина Бертоли е от италиански произход. Когато идва в България Алфиеро Бертоли е млад човек, решил да посети Индия за да постигне духовно знание и посвещение. В България среща жената за която е мечтал, а в лицето на Петър Дънов намира своя духовен учител. Остава като един от най-преданите ученици. Той е и един от съ-основателите на комуната в „Изгрева”. От брака му се ражда дъщеря Анина. Тя също тръгва по духовния път на своя баща. След идването на комунистическия режим емигрира във Франция.
Описват Анина Бертоли като човек с дълбока душевност и завладяваща изящност, много деликатна и сдържана, но с вътрешна твърдост и духовна сила. Тя разпространява учението на Петър Дънов и Паневритмията във Франция като създава свой духовен кръг в Париж. Издава списанието „Льо грен дьо бле” („Житно зърно”).
Ярмила Ментцлова е от чешки произход, но е родена в България. През 1938г. заминава във Франция да учи танци и специализира като хореограф. Последователка е на Айсидора Дънкан и на нейната школа за така наречения „свободен танц”. През 1943г. се връща в България и е заведена на Игрева, където през 1944г. се запознава лично с Учителя. През 1955г. Ярмила емигрира във Франция, където организира курсове по Паневритмия в Париж и летни курсове в подножието на Алпите. През 1984г. издава ръководство по Паневритмия на френски език. До смъртта си работи заедно със семейство Гобо, които и до днес преподават Паневритмия така, както са били обучавани от нея, в своя дом в подножието на Алпите. Жан-Луи и Арлет Гобо са скъпи гости на Бялото Братство всяко лято в последните години. Те са сътруднчили и на Анина Бертоли и са посветили живота си на разпространяване на Паневритмията и учението на Бялото Братство. В Париж за разпространение на Паневритмията заедно с Ярмила е работела и Мария Христова.
В Съединените Щати Паневритмията „прелита” с Ернестина Сталева, която се преселва в САЩ скоро след смяната на властта през 1944г. Ернестина превежда беседи, преподава Паневритмия, създава група в Масачузетс, в последните години заедно с нея работи Антоанета Крушевска, издала ръководство по Паневритмия през 2004г. Друга дългогодишна преподавателка бе Виола Бауман. Тя заминава през четиридестте години за Франция, където се запознава с Михаил Иванов, който вече е създал там своето духовно общество „Всемирно бяло братство”. В началото тя е много впечатлена от него, но бързо се разочарова и заминава за Америка където се омъжва и остава да края на живота си, посещавайки България неколкократно. След смъртта на съпруга си тази необикновено красива и музикална жена се отдава на преподаване на Паневритмия и през 1982 г. издава ръководство по Паневритмия на английски. По късно ще бъдат издадени още три: от Ардела Натанаел, настояща преподавателка по Паневритмия, от Дейвид Лоримър и от Антоанета Крушевска, която преподава в Ню Йорк.
В последните две десетилетия Паневритмията се разпространява много по-широко в САЩ. Между хората, работещи ентусиазирано с нея трябва да се споменат имената на ……….., и не на последно място на Ардела Натанаел и Филис Торп. Те работят в тясно сътрудничество с Мария Митовска и Георги Петков от България, които са посветили живота си на разпространение на Учението на Петър Дънов и на Паневритмията в чужбина. Гостували са многократно като лектори и учители по Паневритмия в десетки страни по света, поддържат вече десетки години връзки с приятелите на Паневритмията в чужбина и имат огромна заслуга за опазването на първоначалната чистота в преподаването й.
Сега в САЩ има мрежа от групи по Паневритмия: в Калифорния – Сан Франциско, Лос Анжелис, Паоло Алто; в Индиана, Мисури – Сент Луис, Монтана, Ню Хемпшир, Ню Мексико, Оклахома, Тенеси, Аризона, Вирджиния, Илинойс – Чикаго, Тексас, Уисконсин, Онтарио, Арканзас, три групи в Ню Йорк.
В малко известната Коста Рика има група, състояща се от около 60 човека, чиито гост беше цигуларката Йоана Стратева.
Между 1980 и 1987 в България многократно идва Филип Кар-Гом, писател, психолог, човек на духа, който от 1988 оглавява Ордена на бардовете, оватите и друидите – една от най-многобрайните друидски групи в света. Запленен е от духовността на България, от Рила, Паневритмията, от идеите на Братството, от духовното излъчване на Борис Николов – ръководител на Братството по това време, Филип Кар-Гом допиранся много за разпространението на Паневритмията в англоезичния свят като в онези години води в България много хора, трима от които и до сега са свързани с Паневритмията, Бялото братство и са чести гости в страната ни. Дейвид Лоримър е писател, общественик, директор на няколко международни духовни организации, който издава три книги посветени на Учителя и неговото дело, едната от които е „The circle of sacred dance“ – ръководство по Паневритмия. Ардела Натанаел след като се преселва в Калифорния създава мрежата, за която споменах, през 1992г. издава и учебник по Паневритмия. Дейността й се прехвърля в Южна Америка и Европа. Даниел Кар-Гом също свързва живота си с България. Няколко години органзира групата по Паневритмия в Лондон и популяризира лекциите на Учителя, за известно време.издава английската версия на списание „Житно зърно” – „Grain of wheat” В началото на осемдесетте години в България идва няколко пъти и Алисън Браун, която създава своя група по Паневритмия в Глазгоу, Шотландия.
В бившия Съветски съюз Паневритмията е пренесена вероятно от Леон Москона, по онова време последовател на Учителя, писател, духовно-търсещ, който през 1974г. е в Москва и създава група по Паневритмия. През следващата 1975г. много от членовете й идват в България. Между тях са семейството музиканти Роза Пронина и Миша Пакуш, който ентусиазирано разпространяват музиката и словото на Учителя, Елена Острова, която превежда множество беседи, Михаил Левин, астролог. Михаил и Галя Левини създават духовна група, която продължава да работи с Паневритмията и идват почти всяко лято в България. В Москва Паневритмия се играе на 2 места, групи има и в Рига.
Йо Хазен от Белгия, който е идвал неколкократно в България и има влияние върху няколко духовни групи преподава не само в собствената си страна, но е имал курсове и в Япония. Той превежда текста на Паневритмията на нидерландски.
През 1994г, на Рила идва австралийската астроложка и писателка Барбара МакДъгал, която след завръщането си прави курсове по Паневритмия в Куинсланд
В последните години ръководството по Паневритмия беше издадено на португалски, италиански и немски езици поради интерес към танца в съответните страни.
Във връзка с разпространението на Паневритмията в чужбина се открояват и имената на Ина Дойнова и Йоанна Стратева. Ина е преподавателка, позната във всяко кътче на България, надарена с музикална и певческа дарба. Цигулката на Йоанна е предизвиквала сълзи и възторг на много духовни срещи и фестивали по цял свят. Двете – заедно и поотделно разпространяват вече три десетилетия Паневритмията в САЩ, Коста Рика, на Балканите, в скандинавските страни, в Англия, Франция… В последните години Ина Дойнова е обучавала групи в Охрид и Скопие, чиито членове идват всяко лято на Рила. Йоана ежегодно е любим гост на няколко групи в чужбина, нейният запис на Паневритмията е обичан от всички изучаващи този танц. Последното и дълго пътуване беше в Индия, където заедно с Филис Торп са предстъавили Паневритмията.
Това изброяване, разбира се, не е изчерпателно. Извън него неизбежно ще останат някои хора и центрове, свързани с Паневритмията. Не бива да пропуснем обаче дейността на Михаил Иванов и създаденото от него във Франция духовно общество „Всемирно Бяло братство”. Основано през 1937, то има клонове и групи на петте континента в които се игаре Паневритмия. Най-големите групи извън Франция са в Канада, Испания, Италия, Швейцария. Клонове има в Япония и Африка. Когато Михаил Иванов напуща България е съществувала само първата част на Паневритмията. Учителя е добавил впоследствие „Слънчеви лъчи” и „Пентаграм”, които и досега не се изучават и танцуват в групите на „Всемирно бяло братство”. Затова пък хора от тези групи идват с жар и ентусиазъм на Рила, където могат да практикуват Паневритмия в нейния завършен вид.
Отново пътувам. Връщам се в България след последния курс в Братислава. В красотата на танца този път срещнах сродни славянски души. Словаците като че ли въплъщават едни от най-добрите отличителни черти на славянството – мекота, дружелюбност, скромност. Паневритмията хареса на малката група евритмисти. Те също знаят, че сърцето на Новата култура на човечеството ще бъдат славяните. Дали няма да видят в Паневритмията осезаем знак за това?
„Че и ний сме дали нещо на света…”
Думите изплуват в ума ми, мисля си за делото, словото, музиката, дадени от един велик дух, избрал да се роди в България, за да можем отново да ги произнесем.
